и най-голямата блогин платформа wordpress се включи в борбата срещу свободната обмяна на информация в интернет, както и срещу цензурата. На секция Freshly Pressed, където се фийдват най-интересните статии от цял свят се появява следното:
А когато кликнете върху, някои от “цензурираните” поатове попадате на http://sopastrike.com/strike където всеки може да се подпише на петиция срещу проектите на правителството на САЩ:
Отдавна не съм писал, но ето започвам новата година с една добра новина от Министерството на труда и социалната политика - 21 Януари 2012 си остава неработен. Няма да отработваме почивният 2-ри януари, поне според пресцентъра на министерството, защото вече сме си го отработили през 2011!
Според прес съобщението 2-ри януари 2012 се отработва на 21 януари 2011, а тогава си бяхме на работа. Ако не вярвате на картинката ето линк: линк (клик)
За това нека благодарим на инж. Тотю за щедростта му и спокойно може да се напивате на петък 20-ти и да реанимирате на 21-ви.
The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2011 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
The concert hall at the Syndey Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 41 000 times in 2011. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 15 sold-out performances for that many people to see it.
Едни празнуват студентския празник безсрамно пияни и качени по масите, в което повечето пъти няма нищо лошо. В масовия случай това се случава на фона на любовно-лирическа тематика съпровождана от кларинети и барабанчета препращаши слушателите хем към азиатските корени, хем към бъдещето на порно индустрията.
Други се сещат за онзи миролюбив човек с кръгли очила нещастно застрелян от свой подчитател в Ню Йорк – Джон Ленън.
Трети се сещат за нападението над Пърл Харбър от страна на Япония и влизането на щатите във WWII.
Други пък, сигурно с мъка си спомнят за началото на разпадането на великия Съветския Съюз и създаването на ОНД.
А една, макар и малка група (в която аз за съжаление не влизам – един приятел без да иска ме подсети) се сещат, че на този ден, през 1943 в Щатите, е роден един друг човек дал много на този свят като музикално усещане – Джеймс – Джим- Морисън. Той заедно с The Doors създават едни от най-емоционалните песни и музика, които съм слушал. Ако не беше се прахосал и той на 27 (явно максималната продължителностн на живота при повечето музикални гении) щеше да ми е интересно да чуя какво наистина им се е въртяло из главите докато записвали парчета като The End и Riders on the storm. Но…
Та исках да кажа, че 8-ми декември е доста богат на поводи за напиване ден За всеки по нещо, а… People are strange…
Имало едно време една далечна земя, с един заспал народ, който бил под властта на страшния владетел на полумесеца. Но там, в тази далечна земя, имало и едни хора дето се събудили преди всички останали. Будните били доста самотни, много им било скучно, та решили да събудят и всички останали. Всеки започнал по свой собствен начин да събужда и разбужда. Едни започнали да пишат и преписват книги, защото обичали да пишат, а вече събудените обичали да четат. В тях разказвали колко е хубаво да си буден, колко е хубаво да почувстваш свободата, когато отвориш очи. Други пък започнали да обикалят от къща на къща, от село на село, от град на град. Будели хората, а те от своя страна ги следвали. Споделяли идеи, разказвали за невероятни подвизи и велики истории, за славното минало на заспалия народ. Карали събудилите се да се гордеят и да вярват в себе си. Действията им били за пример.
Минали години. Почти всички от заспалия народ се събудили. Някои били все още сънени и не разбирали съвсем, какво му е толкова хубаво на това да си буден. Не харесвали съвсем това, че трябвало да вършат неща, от които самите те нямали лична полза. Ала все пак следвали Обществото на будните и се втурнали в борба за свободата – свобода за себе си и вече будния народ. И я извоювали.
Но видиш ли, не минало много време и се появили хора дето решели, че е по-хубаво народът на тази далечна земя да е заспал. И започнали да успиват задремалите, а будните ги вкарали в тъмниците. А някой да се събуди и веднага го тикали в тъмницата далечна, да не шуми и буди заспалите. Ако ли някой пък успеел да избегне зандана, бягал далеч от земята на заспалите, през девет планини в десета, зад желязната завеса.
И така 45 години. Тогава част от хората се събудили. Започнали да будят и другите. Но някои не искали да се събудят. Било ги страх от тъмницата, на други им харесвало повече да са заспали, трети си останали да дремят, а четвърти се събудили, ама се престрували на заспали. Започнали караници и препирни, кой кого събудил, защо, къде и как. Настанало едно такова объркване голямо – не знаели хората къде живеят, в земята на заспалите или в земята на будните. И така вече 20 години – не се знае кой заспал, кой буден!
На 29 октомври интернет навършва 42 години. Каква по-добра идея от това да отпразнуваме рождения му ден със свободен достъп до нета …поне за един ден. Така се зароди идеята за Osvobodiinternet.com. Идеята е възможно по-голям брой хора да отключат WiFi връзката си или просто да пуснат един свободен канал, поне за един ден, на 29 октомври – събота. Така да дадем свободен достъп до мрежата за всички на рождения ден на интернет.
Интернет е неизменна част от нашия живот – голяма част от работа ни е невъзможна без него, набавяме си информация, общуваме с приятели на хиляди километри от нас, търсим съвети, споделяме мнения и какво ли още не. Неща, които биха били почти невъзможни без него – ние сме Интернет
Хора обединявайте се! Да освободим Интернет!
Повече информация за това как може да се включите в инициативата може да намерите на Osvobodiinternet.com. Има карта, на която може да отбележите анонимно свободната връзка, която може да пуснете на 29-ти (появява се след одобрение от admin). Може да последвате на @osvobodineta в туитър, както и на фен пейджа във фейсбук Освободи интернет.
Преди време съвсем случайно попаднах на един сайт. В него можеш да си направиш сам, или да използваш от готовите скинове, за да промениш телефона, iPod-а, iPad-а, kindle-а и дори лаптопа си. Всъщност има много такива сайтове, но тизи специално е www.gelaskins.com. Харесах си няколко от готовите скинове и реших да си поръчам. Впоследствие видях, че пичовете са направили и уизард, с които можеш да си направиш свой собствен кустъм скин. И си направих
Та ето, две семици по-късно резултата е налице. Пратката пристигна от Лас Вегас за две седмици в специален плинк, който не позволява стикерите вътре да се намачкат. Всъщност скиновете са си точно “кожи” – стикери, които обаче са гумирани и дори предпазват телефона от надраскване. Лесно се залепват, дори на крив телефон като моя.
Цената е 14.95$, доставката 4.5$, но има кодове за намаления.А след като ги получих разбрах, че си заслужава всеки лев. Ето и нещата в картинки:
The phoneПликът, който е от специален картон против намачкване и дори си е написано да не се сгъва
Съдържанието: Nothing more, nothing less
The result:
Ако ви е писнало как телефона или лаптопа ви изглежда на външен вид, това е един перфектен начин да го разнообразите. Срeщу около 20 долара
… освен магистрали ще строим и стадиони! Арена на розата, Септемврийска корона и Олимпийссъкровища са гръмките имена на проектите за нови стадиони в България. Всичко е много хубаво, ама има една малка подробност – тия пичове дето ги правят тия проекти дори не знаят къде се намират, а стадиони за хилиди хора ще правят. Презентацията се е състояла в ГреанД Хотел София, но вижте какво пише на заглавния слайд на презентацията:
Или аз съм мног зле или има някакъв нов хотел, койтоима почти същото име като Grand Hotel Sofia. И очакваш от итя хора да направят нещо качествено!
Снимката е от репортажа на бТВ за грандиозните проекти за спортни съоръжения, който можете да видите тук (клик).
Не ми остава време от ядене и пиене да споделя впечатленията си от постановката на Камен Донев – Възгледите на един учител за народното творчество, която гледах в неделя.
Отдавна исках да гледам този моноспектакъл, но все не успявах да се снабдя с билет. Най-накрая успях и дори билетите бяха за представлението в рамките на фестивала SOFIA MONO.
Много добра идея за фестивал. Една сцена, около 200-300 места, може и повече да са били, 4 поредни вечери, 4 различни моноспектакъла, на открито под звездите, в парка на военната академия Г.С.Раковски. Уникално място да се забавляваш с Камен Донев. Като изключим типично българските неорганизираности, като 1 химическа тоалетна на 300 човека, и други такива неуредици, които забравяш след началото.
Публиката беше доста разнородна. От „пернишки кралици” с извадени на показ цици поради 3-пъти по-малкия сутиен, до малки деца и доста възрастни хора. Но като цяло се държаха доста добре, като изключим, че публиката в България изобщо не е запозната с етикета на държание в театър и по време на театрална постановка. Почва да се пляска в такт, когато представлението е съпътствано от някаква по-ритмична музика. Има аплаузи там където не трябва, не че аз съм много запознат. Но пък това я прави уникална, а и артистите преполагам разбират доста по-лесно кога хората са доволни.
Няма да правя някакви дълбокосмислени анализи, разрези и тем подобни на образа на учителя или на самата постановка. Далеч съм от тази идея.
„Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата”
Просто съм фен на Камен Донев още от импровизациите му в скечовете на Улицата. За мен той е един по рода си. Няма друг такъв артист. Който само е слушал за тази постановка (не съм много наясно с термините, не знам дали думата постановка става да замести моноспектакъл) задължително трябва да отиде да я гледа, най-малкото заради това, че ще се посмее на обикновени злободневни проблеми и ситуации, които са представени по невероятен начин. Изобщо смесицата от неизчерпаемата енергия на Камен Донев (2 часа е постановката, без почивка), невероятните му импровизации, уменията му по народни танци (тук наистина ме изненада), песнопенията му и силният плам и желание, с което играе е гаранция за два много приятно прекарани часа.
Камен Донев, наистина е вилик! Докато го гледаш и се смееш, всъщност в голяма си част, зрителите се смеят на себе си, или по-скоро се надсмиват над себе си. А, това, не всеки може да те накара.
В заключение искам да кажа, че задалжително трябва да се гледа Възгледите на един учител за народното творчество, ако ви се отдаде такава възможност. Смехът лекува, а българите имаме нужда от такова лечение
Днес е 01.Юни – Ден на детето. Искам да поздравя всички деца и всички хора, които са запазили поне малка частица от детското в себе си, но разбира се не са инфантилни и не се държат като 5 годишни, въпреки че са на 40. Днес трябва да празнуват и всички, които още имат в себе си онази детска непринуденост и вяра в доброто, и бла-бла.
Пълни глупости, ОК, ден на детето. Лошо няма. И те трябва да имат празник, ама като почнат да ми се лигавят хора здраво стъпили на краката си, колко искали да се върнат в детските години, колко хубаво било и всякакви такива. Това са глупости. Тези хора са мекушави, искат да са безгрижни, някой друг да решава вместо тях, да им казва кое е правилно и кое не, да не носят отговорност за нищо.
Хахахахха, подлепих го хейтърската
Добре де, кое му е толкова хубаво на детството освен, това че не носиш отговорност дори за собствените си действия, не мислиш какво ще ядеш утре, колко ще ти струва бензинът до морето и всякакви такива злободневни неща, които сега са неизменна част от ежедневието ти. Просто хората си спомнят с добор за детството си имено защото това е най-егоистичния и безотговорен период от разитието на всеки човек. (Не включвам изключенията)
Та, кое му е хубавото на филия с лютеница, когато можеш да си направиш пържола на bbq-то и да изпиеш една студена бира с нея, вместо вредна за зъбите лимонада? Не можеш да запалиш колата и да идеш където ти се иска, да правиш каквото ти се иска. Не можеш да се напиеш, да си пушиш спокойно, не можеш да се плющиш с непознати, които току що си срещнал в бара, не можеш да си хванеш стопа и да забегнеш нанякъде, не можеш да идеш до Франция, щото и паспорт нямаш, и още неща не можеш. Или по-скоро не че не можеш, ама като си дете не се сещаш за тия работи, щото само детски неща са ти в главата.
Мисълта ми е, че деството е един от най-хубавите моменти от израстването на всеки човек, ама чак да се превъзнасяме колко искаме пак да сме деца е малко глупаво. Остаряваме неизбежно. Добре е да се примирим с това и да се държим адекватно за годините си в изискващите го ситуации. То за това хората като остареят запричват на малки деца, защото много неща им се искат, ама нищо не могат да направят сами. Тъжно, но факт.
Хахахах. Т’ва цялото по-горе не знам защо го написах?! Май, статус във фейса „честит празник деца” ми се стори прекалено кратък
Честит първи юни, на всички малки човечета и пораснали деца! Нека като възрастни да се постараем да осигурим едно по-добро бъдеще на нашите деца, така че когато те порастнат да си спомнят с добро своето детство и да желаят да се върнат там.
Ето и моя поздрав към дечицата:
Daddy?
Yes son?
What does regret mean?
Well son, a funny thing about regret is, that it is better to regret something that you have done.Than to regret something you haven’t done.
And by the way, if you see your mom this weekend be sure to tell her…
“Не паркирВай” – надпис на табела пред култовата ловешка дискотека Версай. (Не се подвеждайте по името, на светлинни години е от блясъка на френския дворец:)
Епизод 7 на българския криминален сериал Crippled Drivers. Бюджетът на този епизод е около 110 и 209 000 лв с ддс. В него взимат участие и двама едри, дебеловрати, варненски субекта за повече респект.
Новата рекламна кампания на Ариана е доста объркваща, особено ако видиш билбордите преди да си гледал ТВ спота. За това реших да попитам, какво ви идва на ум що видите билборд с този принт?
Пликът, който е от специален картон против намачкване и дори си е написано да не се сгъва
